© Анелия Николова
Разликата между тримата основни претенденти за президентските избори - Росен Плевнелиев, Меглена Кунева и Ивайло Калфин, е много малка, вотът изобщо не е предопределен, а изходът от изборите ще зависи от започващата след няколко дни предизборна кампания. Това сочат данните от социологическо проучване на агенция "Медиана", проведено между 10 и 14 септември и представено днес от директора на агенцията Кольо Колев. По думите му най-стряскащите резултати от изследването са страхът, че изборите са предрешени, от тях нищо няма да зависи и че ще бъдат изключително нечестни.
Проучването мери две величини - потенциал на претендентите при въпрос "Бихте ли гласували за..." и изброени имената на кандидатите, както и процент подкрепа на определения от социолога "форсиран въпрос" "За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес". Така потенциалът на кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев е оценен на 43% (толкова хора са казали, че го подкрепят), на независимата Меглена Кунева – 39%, на Ивайло Калфин – 33 %. Потенциалът на кандидата на ВМРО Красимир Каракачанов е 11%, на лидера на "Атака" Волен Сидеров – 10 %, на претендента на сините Румен Христов – 8%, на независимия Алексей Петров – 5%, на издигнатия от РЗС Атанас Семов – 5%.
Малко по-различна е конфигурацията в челната тройка при въпрос за това кого избирателите биха подкрепили, ако изборите са днес. Тогава се получава консолидация на партийните електорати и Кунева вече изпада на трето място, обясни Колев. Така Росен Плевнелиев биха подкрепили 29,1 процента от анкетираните, 21,9 процента - Ивайло Калфин, 14,1 процента - Меглена Кунева, 3,8 процента - Румен Христов, 3,7 процента - Волен Сидеров, 1,7 процента - Красимир Каракачанов, 1,3 процента - Атанас Семов, 1 процент - Алексей Петров.
Разликата между първите трима е толкова малка, че тезата за предопределеност на гласуването е погрешна, смята социологът. Той припомни, че два месеца преди изборите през 2001 г. разликата между Георги Първанов и тогавашния президент Петър Стоянов беше съответно 17% към 38%. Разлики от порядъка на 15 – 20% са абсолютно изличими в предизборната битка, отбеляза Колев.
По думите му Меглена Кунева е по-неудобният противник за кандидата на управляващите, тъй като освен високия си потенциал на втори тур тя може да разчита на гласове и отляво, и отдясно. Проблемът при нея е самото достигане до втори тур и това ще зависи от изборната активност и дали политически неангажираните избиратели ще отидат до урните, каза Кольо Колев. Шансовете на Плевнелиев да спечели се определят до голяма степен от това да се разпилеят анти-ГЕРБ гласовете, а симпатизантите на партията да се консолидират около неговата кандидатура. Шансовете на Калфин пък били в отпадането на Кунева на първи тур, в подчертан анти-ГЕРБ вот и в привличането на традиционни "нечервени и дори античервени" избиратели, смята той.
Според Колев е напълно възможно ДПС избирателите да решат изборите в полза на Калфин или Кунева. Това щяло да стане най-вече ако изборната активност е ниска. Стара градска легенда е, че едва ли не ДПС винаги досега е определяло изборите, ролята на ДПС до голяма степен се определя от ниската избирателна активност сред българите, отбеляза Колев. Засега подкрепата на избирателите на партията на Ахмед Доган се разпределят приблизително поравно между Кунева и Калфин, хората на ДПС нямат желание да гласуват за Росен Плевнелиев, сочат данните.
Пред "Дневник" Колев каза, че ако ДПС излезе с официално решение за подкрепа на кандидата на БСП Ивайло Калфин, това автоматично ще му донесе около 10% по-висока подкрепа. А отливът на избиратели от него няма да е толкова голям, тъй като той има зад себе си дисциплинирания червен електорат. Открита подкрепа за Кунева би донесла на кандидата повече негативи, отколкото в случая на Калфин, тъй като това щяло да разколебае част от хората, които сега застават зад нея.
Изследването не отчита проблемите около кандидатурата на Росен Плевнелиев покрай информациите, че на него му е бил поискан подкуп от общински съветници през 2008 г., но той не е съобщил за това на разследващите органи.
26% от хората смятат, че президентът е добре да бъде от ГЕРБ, останалата част смятат, че би било по-добре президентът да е или независим, или от друга политическа сила и да има някаква форма на баланс. Заради периода, в който е правено, не е измерен и ефектът от издигане на Стефан Данаилов за вицепрезидент на левицата.
Едва 14% от хората смятат, че тези избори ще бъдат честни, близо два пъти повече са категорични, че ще бъдат съпроводени с много мръсотия и непочтени хватки. "Но най-страшно е рязкото нарастване на страха, че свободната изява на политически убеждения може да ви навлече неприятности. За два месеца тези страхове са се увеличили и в момента една четвърт от избирателите казват "страх ме е". Страхът има огромно значение, съвсем естествено това може да деформира резултатите, може да се изрази в протестен вот, в отказ от гласуване, но пряко се отразява в данните от социологическите агенции. Например аз съм агенция на управляващите, отивам при хората и питам – смятате ли, че е добре да се строят магистрали, смятате ли, че г-н Цветанов добре се справя с престъпността и вие за кого ще гласувате... Оттук нататък ти се легитимираш, а хората ти отговарят по определен начин. Това е много тревожна тенденция, вероятно ще се отрази върху данните от изследванията и върху изборните урни", каза Кольо Колев.
Ако парламентарните избори бяха сега, ГЕРБ щеше да получи 27,1%, БСП – 22,4%, ДПС – 6,1%, "Синята коалиция" – 4,1%, "Атака" – 3%, РЗС – 0,9%, НДСВ – 1,4%, ВМРО – 1,3%. 31,6 % отговарят, че няма да гласуват. ГЕРБ е спряла процеса на ерозия на доверието, наблюдаван в първата година. Няма обаче връщане на доверието от началото на мандата, а само стабилизиране на нива, много по-ниски от изходните.
